Института, 3 години по-рано

Думите които прокънтяха във главата ми... не можех да ги осмисля. Емоциите бушуваха в мен всякакви и добри и лоши. Гняв-към баща ми; Очудване и малко радост - та азимам сестра.Бях окорила очи и зяпнала. Обачебързо се съвзех. Изправих се и сложих сериозната маскана лицето си. Вдишах дълбока няколко пъти.
- По бащина линия. - това всъщносто небеше въпрос. А просто исказах факт. Очивиден. "Да" прокънтя гласът в главта ни! Обърнах се към Еванджелина. Тя беше паднала на земята по колене. приближих се към нея и клекнах пред нея.
- Виж не знам какво да кажа, но ще измислим нещо задено ще се справим с това нали?
Говорех меко и мило. Както когато ми говореше мама, когето бях разтроена!

Поне нещо доловиха ушите ми.Трябваше да се стегна.Вдишах и издишах дълбоко,а думите на Лилит ми подействаха също доста добре.Изправих се и изглеждах сякаш нямаше и следа от разрухата ми.Усмихнах се пресилено
- Да тръгваме - и така тръгнахме към изхода.Разбира се брат Ран ни съпроводи , тъй като нямаше да се справим сами.Каза ни няколко мъдри слова и предупреждения .Нормално де.Сега след като бяхме извън това подземие имаше доста неща ,за които да си поговорим с Лилит или по-точно със сестра ми.

Тръгнах ме по коридорите като Брат Ран ни водеше накрая ни остави припощладката където ни посрещна. Качихме се по стълбите и когато се озовахме горе земята под нас се затвори. Останахме там сами и в мълчание няколко минути. Не знаех какво да кажа или какво да попитам. А и обикновенно не говорех много.
- Е разкажими за теб - казах като я погледнах. Все от някъде трябваше да започнем!

Повдигнах вежда.Тя наистина ли?Допреди малко в клуба се опитвах да захвана тема по всячески начин и ако не се бяха стекли така обстоятелствата тя въобще нямаше да си направи труда да каже нещо.
- Ти знаеш вече историята ми.Не знам какво друго да ти кажа - освен,че съм адска кучка за повечето хора,но нека да не се злепоставям от първото изречение след откритието.Нека е от второто.
- И сега какво сестро?Ще стоим тук потънали в личната си тъга вместо да я удваим в алкохола?Колко оригинално - естествено.Кофти настроение равно на кофти свят

Повдигнах вежди и се усмихна дяволито.
- Ей аз не пия, а имам доста повече основания от теб, така че забрави. Най-много да отидем при...
Тъкм ощях да кажа върколаците, когато телефона ми звънна. Имах СМС. Отворихг го и прочетох: "Прибираай се веднага. Трябва да поговорим! Мерис.". Добре... явно плановете за купона се отменяха жалко. Е по-добре от сега да се подготвех за конското! Погледнах към Лин.
- Колкото и да ми се иска да те заведа там където искам да те заведа, моя мила сестричке. Не става. Требва да се прибираме в Иинститута. Мълчаливите братя са ни изпоркали и сега ще има конски от Мерис, така че тръгваме.
Тръгнах към входа на гобрището.

Конско...Кофти.Е поне вече се разведрих и всичките ми мъки останаха на заден план.Тръгнахме заедно със сестра ми към Института.Сестра ми .. толкова странно звучеше.Вървяхме пеша,защото това щеше да забави голямата караница ,която предстоеше.като се замисля колко лошо започвам живеенето си тук..е аз не съм виновна за грешките на родителите ми.За жалост не можехем да вървим цяла вечност и ето вече пристигнахме.Още с отварянето на вратите на горния етаж ни посрещна една жена на средна възраст, с тъмна вързана на кок коса и гневни сини очи.
- какво си мислехте,че правите? - попита тя.Леле ,че гостоприемство от нейна страна.

Още от вратата Мерис ни послещна със конското и въпроса. "Какво симислехте че правите?". Усвихнах се и свих рамене.
- Знаеш ли,че съм имала сестра. - Тя окори очи. - Да... сега при мълчаливите братя го разбахме. Явно тате бил верен на мама колкото и на видът си.
Това досто мератрой оказало се е, чебащами е нещастник, неверник , кополе и какво ли още не. Тъпанар!
- Съжалявам, че ни ти казахме, че отиваме, но въобще не се сетих. Накажи мен, но на нея нищо не й прави. - И посочих Лин. - Та това й е първи ден тук, а и аз я повлякох в това. Вината беше моя.

Какъв ден само.До преди малко бях едно нещастно дете-сираче, а сега имам сестра и семейство с опетнена чест.Що за ден.
- Не е нужно ти да поемаш цялата вина сестричке - казах скръстила ръце пред гърди. - И двете сме виновни ,макар че не намирам нещо лошо в това ,което сме направили.Все пак ако не бяха нашите действия нямаше да разберем това.
Изпитах задоволство от думите си.Все пак намерих сестра си ,а щях да поемам последиците от това.откъде на къде.Засмях се наум.О да, кучката Лин е тук.

Изгледах Лин гневно и малко очедено. Уж пръви ден и вече се парви на кучка. Това не беше в нена полза. Особенно след като ми е сестра. Може да си помислят, че е някое скрито "оръжие" на баща ми. Мерис и хвърли поглед подобен на моя, после явно реши да си спести конското явно имаше работа.
- Добре този път ви се разминава, защото ти - посочи Лин - си нова, защото явно е било важно и защото имам много работа - познах! Кимнах в съгласие. Джен май щеше да каже още нещо, но я сръчках. Мерис май не забеляза... май. Тръгна на долу по коридора. Когато се скри се обърнах към Джен.
- Добре мислех да си спестя това за по-късно, но явно ще бъде сега. Първо - гледа да не се държиш като кучка не и пред някой по-голям. Второ - не се опитвай да бъдеш по-голяма кучка от мен. Била съм много време под упреците и обидите на хората заради баща ми и знам как да смажа някойй само с една дума. Метнала съм се на него. - Усмихнах се гадно и се обърнах. - Прибирам се в стаята имам да чета...
Обърнах се итръгнах по коридора.

П.п. Може да ме последваш

Извъртях очи.Значи така..изглежда,че със сестра ми имаме много обща черта.Тя потегли към стаята си , а аз тръгнах след нея.
- Хей какво точно ще четеш?- попитах. - Мислех си да направим някоя сестринска вечеря или нещо такова и да ми обясниш кой кой е в Института и за колието.Всъщност като се замисля имам доста неща да те питам.
Усмихнах се широко и я последвах в стаята й.

Сега пък искаше и да й разкзвам за семеството си... ни. Да й обяснявам за института и тъй нататък. Ето за това не исках по-малки братя и сестри нито по-големи само ме дразнят. Извъртях очиивлезнах в саята си, а тя ме послезва. Отидох до едни шкаф. И извадих всички книги за семейството ми и в които се споменава за него. Бяхо около 7-8 отидох до нея и и ги напъхах в ръцете й.
- Това е всичко за семейството ако те интересува толкова прочети ги. Всъщност са нитересни нищо че изглеждат скучни.
Съблякох якето си и остових оръжията пак в гардероба си. Съблякох се и се обърнах към Джен.
- Ще вляза да се изкъпя.