Института, 3 години по-рано

Пътят към Института беше прекаран в мисли.бях съкрушена.Първо - разбрах,че родителите ми не са ми истински родители,а съм била изоставена пред вратата им като бутилка мляко рано сутрин, и второ - те загинаха.Макар и да не ми бяха биологични родители те са се грижили за мен през целият ми живот - възпитали са ме и още куп други неща.Едва се сдържах да не се разплача,но нямаше да позволя на човекът,който ме караше да ме види.Трябваше да съм силна.Погледнах отново към мистериозното колие.Въздъхнах и върнах поглед към прозореца...Вече бях тук.Взех куфара си и влязох.Изминах разстоянието до асансьора и наиснах бутона.Всичко ми бе ново - това си мислех по време на зикчаването.Асансьора звънна на етажа и врататА се отвори.Направих няколко крачки и зърнах едно момиче.тя ме гледаше любопитно,а аз извъртяh ochi.

Госпожа Лайтууд т.е. Мерис ме помоли да послещна новото момиче което щяло да доде от Идрис, защото те с мъжът и отидоха да праверят някакви нещапри вампирите, Алек и Изабел пак се бяха запилели някъде. Чух как асансьора тръгна от долу. Когато вратат се отвори влезе едно момиче се куфар. Беше хубава с руса коса и пъстри очи. Когато видяче я гледам извъртя очи. Усмихнах се леко... и аз бих направила същото. Станах от фотьола в които бях седнала.
- Айде ела да ти покажа стаята.
Тръгнах по коридора. След две крачки се обърнах защото тя още не тръгваше.
- Ако искаш да останеш тук добре... аз нямам проблем...
Усмихнах се и продължих по коридора с моята както винаги забързана крачка като се услушвах дали идва.

Момичето тръгна напред,но аз не я последвах.Знам,че беше неправилното място за недоверие и неправилното време.Аз бях новата,пък не бях чувала за канибализъм между нефилими.Не че ме беше страх,но всичко ми беше ново и..с една дума бях в кофти настроение.
- Не не идвам - казах и я последвах носейки куфара със себе си.Тя имаше бърза крачка , признавам,но не ми беше проблем да я настигна.Коридора беше дълъг и с много стаи повечето от които празни.Не е нещо необичайно.Чувала съм за институтите,но не бях ходила в нито един до сега.Е сега ще живея в един.Супер няма що.Непознатата спря.Вече бяхме тук.избързах да ялза в стаята и пуснах куфара на земята.Помещението беше подобно на всички останали.Не беше зле,но по мое мнение му трябваше смяна на цвета на стените и кувертюра в друг цвят.Малко да направя мястото свое.
- Не е зле - казах на глас като обобщаваща преценка.Обърнах се към момичето.бях забравила да се представя.Колко грубо от моя страна.леко й се усмихнах - Аз съм Еванджелин.А ти си?

Не миждах някаква особенна причина да се представям. СКоро ще ше да разбере коя съм. Със сигурност е чувала за мен.
- Лилит. Лилит Моргенстър.
Тя ококори очи срещу мен. Да очаквах тази реакция очаквах също и да извади някакво оръжие и да ме нападне, но не стана. Майбеше прекалено шокирано усмихнах се леко и реших да видя дали ще мога да съм любезна.
- Ако има нещо аз съм в стаята от среща - посочих с палец врата зад мен. - Ако има нещо с което да помогна само кажи, но ако искаш изчакай Госпожа Лайтууд т.е. Мерис и мъжъти които държат Института.
Бях се облегнала на вратата. Отлъснах се леко и отидох до стаята ми. Влезнах вътре и се метнах на леглото. Продължаваки да чета една от книгите за рода Моргенстър. Тази всъщност беше по-старнна бях я намерилав нещата на баща ми. Беше по-дебела от другите и небеше писана от член на семестовото. Всички другибяха писани то членове на семейството....

Добре...бях изненадана и главно по две причини - първото й име беше на демон,а последното - чувала съм за рода Моргенстър и тези неща е бяха особено приятни.Странно как добро на пръв поглед момиче като нея има общо с човек като баща й.Примигнах няколко пъти преди да отговоря.
- Добре - казах и тя отиде в стаята отсреща.Затворих вратата си и се залових с разопаковането.като начало махнах якето си и останах по потник.Колието се виждаше много ясно и проблясваше от време на време.Отново го погледнах.Ех трябваше да спра да мисля за него и за трагедията си.Нещата нямаше да се променят колкото и да искам.Въздъхнах и вече сериозно се заех с разопаковане.Дръпнах ципа и започнах - якета,блузи , панталони и прочее.След известно време бях готова и не беше зле да посетя съседката.Кой знае, може да не е лош човек.Излязох от моята стая и тръгнах към нейната.На вратата се спях и почуках.От другата страна чух "Влез' и чак тогава съответно влязох.
- Здрастиии - усмихнах се леко. - дано не прекъсвам нещо важно - имах предвид старинната книга ,която четеше. - пък и да е не е зле да си вземеш малко почивка.
Смигнах й.Признак ,че съм по-добре - връщане към обичайното държание.

Евеанджелина влезе в стаята ми и се усмихна. Надяваше се да не е прекъснала нещо защото видя че чета книга, а и каза че може би е врема да си вземе почивка. Всъщност не обърнахмного вниемание на това. Защото тъкмо бях в края на книгата където се споменаваше нещо за баща ми дугажена освн майка ми. И това доста ме шокира не знаех какво да мисля. В главата ми беше доста голяма каша. Обърнах се към момичето което ми се усмихваше. Оставих книгата и и отдох до градароба. Извадих едно кожено яке пъхна едно стиле във джоба и две серафимски ками във вътрешния джоб. ВЗех още две обикновенни ками които пъхна острани на ботушите със токче. Облякой якето взех малко пари и се обърнха къмнея. Тямегледаше въпросително.
- Айде ще те разведа из града!

Интерсно...Беше обезпокоена виждах го.Явно е прочела нещо,което не би трябвало да прочита.Лилит се облече и взе към четири серафимски ками.Зачудих се дали не ме кани на лов,но всъщност беше нещо съвсем различно.
- Добре - съгласих се веднага. Малко разнообразие. - Само да отскоча до стаята
Тръгнах с бърза крачка и едва ли не тряснах своята врата влизане.Облякох якето , взех няколко ками и една връзка с герданчета - символи на различни религии - току виж срещнем някой вампир.
- Готова съм - провикнах се и след миг бях до нея.махнах няколко кичура коса от лицето ми и се усмихнах предизвикателно.
- Е къде ще ходим?В някой бар или предпочиташ да ме заведеш на лов за свръхестественото - изкисках се.Много добре знаех,че нямахме право да убиваме долноземци,а само демони.Пък и предвид годините ми нямах право да пия.Казах го просто ей така.

Тя бързо се оправи дойде при мен. Свих рамене и не отговорих на въпроса и къде отиваме. Просто тръгнах на някъде. По път към асансьора написах бърз СМС на Мерис че новото момиче е пристигнало и че ще я разведа из града. Пъхнах телефона в един джоб и когато стигнахме до асансьора видях Чърч котето на Института. Погалих го леко и то почна мърка викнах. Асансьора беше вече тук отворих вратати влезнахме във него. Натиснах бутона и се обърнах към огледалото. Махна ластика от косата си и я оставих да падне по раменете ми. Беше дълга почти до кръста не я бях подстригвала от доста отдаван. Асансьора пристигна и ние излезнахме.
Извън Института беше доста студено, и на мен това ми правеше доста впечетление като се имаше предвид че бях по къси дънкови панталонки прилепнал потник само с едно яке от горе и ботуши до коленете. Не показвах признаци за това че ми е студено. На бързо хванехме текси велзнахме вътре.
- Пандемониум - казах бързо икратко шофьора кимна и потеглихме.

Котето беше много сладко.Един добре охранен пухкав котарак,ас й името му подхождаше.Усмихнах се .Едвам се сдържах да не го погаля,но нека не си правим врагове още първият ден.Не говорехме нищо в асансьора ,нито докато влязохме в таксито.Започна да ме дразни тази тишина.
- На теб сега ти е студнео ,но в клуба ще ти е добре - имах предвид дрехите й.В клубовете ае задушно и на мен както ми топло сега после ще завра,но поне отдолу бях с потник.

НЕ кацах нищо тоносно коментара за ниските температури. Гледах през прозореца и мислех за това което прочетох вв книгата за баща ми и другата жена. Дали има други деца имам ли някой брат или сестра за който не знам. СТигнахме от клуба и бързовлезнахми от колата дадох на шофьора пърите и то си тръгна. Беше ни оставил точнопред клуба където както винаги имаше голяма опашка. ЗАобиколих опашката и отидох отхпеди се показах на охраната. За мое щастие насмя на беше Рик. Един приятел Върколак.
- Рик - повиших леко глас за да ми обърне внимение. той ме погледна и се усмихна. От дели се от другия портиер които спореше с някакво момче и доде при мен и ме прегърна. ТОйбеше доста по-високи едър от мен.
- Здрасти Лили от доста време на съм те виждал как вървят нещата? - усмихна се на свой ред.
- Добресъм как се другите от глутницата какво правите на последък.
- Нищо ново скучаем напоследък няма нищо интересно за правене. - кимнах и се отместих такаче то давижда Еванджелина.
- Рик това е Еванджелина. Еванджелина това Рик.
- Здравей - поздравиго тя плахо.
- Здрасти - той подаде ръка да се здрависат а тя е пое малко колебливо. Той се умихна леко.
- Айде ще ви прекарам отзад - каза и тръгнахме къмеедна страничнаврата. Той я отвори от вътре се чу музиката.
- Благодаря предай поздрави на момчета и момичетата - казах и навлезнахме нъвтре със Евнаджелина и седнахме на една маса.

П.п. сж че се забавих.

Тя не отговори нищо.Изглежда щяхме само да си мълчим.Изпуфтях и се загледах през прозореца на колата.След може би около пет минути таксито спря и излязохме.Лилит плати сметката.Опашката пред клуба ми се строи заплашително голяма ,но за щастие новата ми познайница имаше връз ,а именно охраната ,който беше върколак.Двамата се запознахме,но аз го поздравих плахо.Не съм била в такива отношения с някой долноземец и всичко това ми се струваше някак си - не знам странно пък и бях само на 14 и не съм посещавала клубове.Прокараха ни през задният вход и вече бяхме в клуба.Музиката беше висока ,а помещението задушно.С Лилит седнахме на една маса.Помислих,че ако пак ще си мълчим няма да я бъде,тъй че дадох направо.
- Май не си от приказливите - надвиквах се с музиката. - Изглеждаш притеснена какво има?

Свих рамене не ми се говороше много... Извадих малко магически праха. Изсипах малко в ръката си и се покрих така щях да бъда невидима. Сипах още малко в ръката си.
Подай си ръката - казах на Джени тя е пададе и сипах праха в нея. - Изисипи го върху себе си. - Тя погледна с поглед значещ "ЗАЩО?!". - Така ще станеш невидима.
Тя се покри. Още като влязохмебях видялаедин демон на бара дали т яго е видяла. Израстнала е в Идрис и едвали се е била с много демони.
- Научили са те даразличаваш демоните от хората. - Не изчаках да ми отговори. - Огледай се и виж дали има демони, но да не се втурнеш да убиваш ако видиш някой!
Огледах бара още малко и видях един демон - инкуб танцуваше с едно момиче...

Изпсувах наум и малко ми оставаше да съм го направила на висок глас.Току виж наистина съм го направила ,но за мой късмет музиката беше висока.Лилит ми подаде шепа магически прах.За какво ми беше.Погледнах я с поглед казващ "Защо?" и получих отговор ,който знам.
- Знам много добре за какво служи - намусих се.Вкиснах се.Толкова ли не можеше да каже няколко думи.Опитвах се,но от нейна страна нямаше желание. Покрих се и после получих следващият въпрос.
- Теоритично - щом ми задаваше този въпрос вероятно в клуба имаше демон.Започнах да оглеждам всеки един от посетителите. - различават се по маниери им, поведението им, и нещо във външният им вид ги издава.
Не бях виждала много демони,но ми се струваше,че един от мъжете на дансинга е.
- Онзи там - посочих типа танцуващ с едно момиче.Стана ми топло и съблякох якето си.Колието ми се разкри и за побързах да го скрия под потника си ,за да не го забележи никой,но изглежда Лилит беше го видяла.

Имаше хубаво колие по-късно можеше да попитам за него, но сега имахме по-важна работа завършене. Станах от мястото си и я погледнах.
- Добре щом си избираш него... - намигнах и тръгнах към другия демон на бара. Походката ми беше на модел рекламиращ бански костюм. Когато се приближ до него той се обърна и ме огледа. Хвърлих му многозначителен поглед и тръгнах към една врата на която пишеш "ВХОД ЗАБРАНЕН". Влезнах спокой през вратат без да се страхувам дали някой ще ме види. Продължих напред в тъмнина. Чувах го е зад мен и приближаваше. Изведнъж ме хвана за лакътя име обърна към себе си. Бях пуснала усминката си тип "ще напряв каквото поискаш". Той ми се усмихна леко.
- Ех... жалко че трябва да умреш толкова млада... малка ловкиньо на сенки.
Изведнъж замахна с отворена ръка и ноктите му се бяхо удължили достичка. Не ведох се бързо като изпусвах. Извадихедна от камите.
- Никите - казах и остирето заблестя. Замахна но копелето беше бързо. Избегна удара и пак замахна към мен. И ме одраскаха по ръката като разкаса якето. Изръмжах и и паднах на колене. Пристиснах лявата си ръка към дясното рамо където ме беше одрал. Съвсем неочаквано той ме изрита през слънчевия сплит и чух изпукване и че немога да дишам. Забих се в стената. Той бавно се преближи до мен. Хубаво е че имаше чувство за
театралност. Това ми даде време да извадя едно малко шише смветена вода и да махна капачката.
- Сбогом Ловецо! - каза и тръгна да замахва.
- Да, сбогом - Излях шишенцето към него и уцелих очите. Той се хвана залицето и се безориентриа и почна да ръмжи. Това ми даде точното време да стана и да забия серафимската кама във сърцето му. То изпищя някакъв отвратително не човешки звук. И почна да се гърчи и да изчезва в своето измерение. След като вече го нямаше се върнах при Ева гледайки да стоя изправена и да не се виждат травмите ми.
- Твой ред е - казах и се опитах да седна на стола, но не стана. Съблякох якето и почнах да чертая иратце под одраскано от демона.

п.п. затези които не знаят иратце е ликуваща руна

Добре Еванджелин ти го можеш.Поех си дълбоко въздух и тръгнах към демона.Май беше инкуб,но можеше и да греша.При все това действията ми привлякоха вниманието му меко казано.С решителна стъпка стигнах до него , избутах момичето настрана и му налетях да го целувам.Той макар и изненадан отвърна на целувката ми.нямаше нужда аз да го водя нанякъде- той ме заведе при отдалечените кътчета в заведението.Мисля ,че беше някакъв склад.Признавам бях притеснена и несигурна ,но трябваше да го направя.
- Виж ти,виж ти - плясна с ръце развеселено. - Никога досега млад ловец на сенки доброволно не ми се е предлагал.Е сладурче или си луда или просто си търсиш белята.
Замръзнах на място.хайде ,хайде,направих няколко крачки назад и опрях в стената.Напипах серафимската кама и бях готова за действие.преглътнах и казах:
- Не се радвай толкова,това ще ти е за пръв и последен път - извадих камата и изрекох името й.тя заблестя и последва една доста оспорвана битка.Успях да го нараня,но не до толкова ,че да го пратя в скапаното му измерение.От друга страна той имаше страхотни попадения.
- Мамка му - изругах.Бях приклещена до стената и тогава нещата се обърнаха в моя полза.Той се загледа в колието ми прошепвайки нещо и тогава в мига на липса на концентрация от негова страна го прободох точно и с измъчени викове изчезна от нашия свят.Отдъхнах си.Свлякохс е на земята.Сърцето ми биеше като лудо,но гордо можех да кажа ,че убих първият си демон ,макар с цената на много наранявания.Блузата ми беше разкъсана,ръцете издрани и имах една огромна рана.Да не говоря,че понакуцвах.Замислих се какво толкова се зазяпа в колието ми,но нямаше време за такива размисли.Трябваше да тръгвам.Все някак стиганх до Лилит и бе да питам грабнах стилито от ръката й.Запчонах да чертая лечителни руни и тогава колиеот ми с еизхлузи и падна на земята.
- По дяволите.

И тя явно е имала проблеми с демона, защото се забави и като се върна беше с доста нарянвания и куцукаше. Взе стилето и почна да рисува лекувити руни. Явно при битката колието и се беше откопчало и то падна на земята. С адски мъки се наведох да го взема и почнах да го разглеждам. Беше ми познато от някъде. Бях го виждала в някоя книга. Беше семейна ценостт на някоя нефелимски род и... Това беше на фамилия Моргенстър!
Хванах момичета за лакътя и я издърпах на вън доста грубо. Колкото и да ме боляха счупениете ребра.
- Откъде имаш колието?! - попитах с нотка на гняв в гласа. И вдигнах колието което е било на майката на баща ми! И което по наследство трябваше да е в мен. В последният наследник на Моргенстър!

- Какво по дяволите - казах учудено.Тя ме прекара през дискотеката и ме беше хванала за лякътя - мястото с раната.Тръгна да ми държи сметка за колието.Зяпнах при тона й.
- Какво ти става?Това колие е единственото нещо ,което има от родителите си.От истинските ми - протегнах ръка към колието,но тя дръпна ръката си назад.Явно трябваше да кажа всичко.Отново усетих онази болка ,но бях твърде ядосана ,че да се потапям в драмите си.
- Искаш подробности - добре.Знаеш ли защо съм тук?Защо не съм в Идрис?До преди два дни имах прекрасно семейство,но всъщност всичко това беше лъжа.Те не бяха истинските им родители.Намерили са ме пред вратата им с бележка как да ме кръстят ,да се грижат добре за мен и това колие.
Посочих колието и скръстих ръце пред гърди.
- Това го разкрих сама.Два дни по-късно вече бяха мъртви.Твърдят,че е инцидент,но й слепият може да види ,че прикриват нещо.Ако си доволна върни ми го ако обичах - подадох ръка напред ,чакайки да ми върне колието.Какво я интересуваше?Цяла вечер мълча и сега изведнъж запали.

След като ми разказа всичко бях доста очудена. Е добре как тогава е във нея. Можеби истинските й родители са го токраднали от семествотоми или еднистивения начин е... да ми полусестра. Пак разгледах внимателно колието. Същия прекрасен дизайн и същите скъпоценни камъни. Красиво...
- Това е билона баба ми. Майката на баща ми. И следователно това тарабва да е във мен.
Казах всичко това като гледах колието. Накрая и го подадох.
- Незнам как е попаднало във теб. Има само две обяснения за това: Първо или родителите ти някак са си сдобили с него. Или сими сестра!

Гледах я невярващо.Не можех да повярвам на ушите си. Дефакто колието по право й принадлежи,но ми беше единствената ценност останала от истинските ми родители и просто не разбирах защо бях толкова привързана към него.щеше ми се да го хвърля нанякъде,но не можех.Тя ми върна колието и го огледах отново.Въздъхнах и я погледнах.Това не можеше да продължава така.
- Какво ще кажеш да проверим дали сме сестри?С някаква магия или с тези - щраках с пръсти на едната ръка,защото не се сещах за думата. - как бяха...днк тест

Тя попита дали не можем да разберем някак дали сме сестри, чрез ДНК тест или някаква магия. Незнам защо, но вярвах повече намагията отколкото на това. А и все пак ние имаме енгелска кръв във себе си в която и мунданска болница да отидемпак сигурно ще излезем, че сме сестри! Или... може би можехме да идем при Мълчаливите Братя. Колкото и странни да бяха те биха разбрали,че сме сестри нали?
- Единственото полезно за което се сещам е да отидампри Мълчаливите Братя! Колкото и да са странни, те ще знаят илище разберат дали сестри!

Претръпнах при тази мисъл,но се налагаше колкото и неприятно да беше.Поех си въздух и се съгласих.
- Добре тогава да тръгваме - закачих си колието на врата и последвах Лилит по пътя към Мълчаливите братя....След време вече бяхме пред едно гробище.Тръгнахме навътре,но посредата се спях като не посмях да последвам Лилит по-навътре.Тя се спря и ме погледна въпросително.
- Сигурна ли си ,че това е мястото?Имам предвид по средата на гробище сме

Потръпнах при вид на качулатият мъж,а още повече се стресирах от гласа му отекващ в главата ми.Как въобще се озовах в тази ...гробница?Защо трябваше да се стига до тук по дяволите.Мамка му... и още куп нецензурни думи изплуваха в главата ми,но се опитах да ги пренебрегна и да мина към същината на разговора и да получа отговор.Колкото по-бързо - толкова по-добре.Депресирах се от това място,а още повече от смутеният качулат брат.
- Вижте това наистина е важно.В противен слуай щяхем да си седим на топло вкъщи.Предполагам забелязвате бижуто ми ,което всъщност е на баба й ,което всъщност може и да знаете - започнах да се впускам в ненужни подробности и вероятно мъжа срещу мн е повдигнал вежда,но не се виждаше.Възцари се мълчание и имах чувството ,че мина цяла вечност преди да отговори."Последвайте ме" прокънтя гласа в главата ми и така с Лилит тръгнехме с него.

Лин почна да плямпа разни неща, които предполагам не бяха нужни да се казват. Беше не нужна информация, но сигурно е притеснена, като мен само дето аз не го показвах толкова много. Той каза да го последваме и тръгнахме по един коридор. Тъй като нямаше какво да гледаме по стените, а таване не се виждаше от тъмнината наблюдавах брътът. Всъщност не музнаех името.
- Извенете може ли да ни кажете името си. За да знаем как да ви наричаме!
Говорех сериозност и се опитвах да вдъхвам респект в гласа си. Не исках да приличам на малко дете. "Брат Ран." чух глас в главата си които се задържа там пак около 1-2 секунди. Кимнах, но всъщност не знам защо го направих, защото той едвалиме виждаше. Не се представихме, защото той сигурно знаеше кои сме ние. Стигнахме до едно стая коятоприличаше доста на пешера. По стените бяха окачени факли които осветяха, нито много силно, нито много слабо помещението. По стените бяха изрисувани доста руни повечето от които не познавах. Помещението майбеше нещо като библиотека, защото имаше секции пълни с книги. Изведнъж в ръцете му се появиедна книга. Тоймахна качулката и почна да разгръща страниците. Повдигнах вежди. Той бешебял като брашно. и беизрисуван целивъв руни. А устните и очите му бяха зашити. Това беше зловещо.

Бях на тръни през цялото време.По пътя към подобието на пещерата и страховитият вид на брат Ран,а да не говорим колко зловещо беше разгръщането на книгата.Пръста ми зашари пои една от страниците и сега напрежението беше по-силно от всякога."Да сестри сте" и тогава всичко в мен замря.Не чух останалите думи на брат Ран.Бях прекалено съсредоточена в личната си празнина.Коленете ми омекнаха и се строполих на пода.
- Не е възможно - казах.