Специално: Първата целувка на Алек и Магнус!

Това го намерих в официалният български сайт на поредицата надявам се да ви хареса! Много е сладко и хубаво!

Специално: Целунат

„Беше отпечатано на тънка хартия, почти паргаментова, с фини, елегантни и паякообразни букви. Съобщаваше се за прием в скромния дом на великолепния Магнус и в добавка се обещаваше една възхитителна вечер на наслади, надхвърляща и най-смелите ви очаквания.”
- Град от Кости

Стоейки на стълбището на дома на Магнус, Алек гледаше името изписано под звънеца на стената. БЕЙН. Името не приляга много на Магнус, помисли си той, не че го познаваше, де. Ако можеш да кажеш, че познаваш някого, когато си отишъл на едно от партитата му веднъж, а след това е спасил живота ти по-късно, но не е останал, за да му бъде благодарено. Но името Магнус Бейн го караше да си представя някакъв вид внушителна фигура с огромни рамене и нормални лилави магьоснически роби, напомнящи на огън и светкавици. Но не и Магнус, който беше повече кръстоска между пантера и побъркан елф.
Алек пое дълбок дъг и го изпусна. Ами, беше дошъл чак до тук, може поне да продължи. Голата крушка отгоре метна дълги сенки, когато той посегна напред и натисна звънеца.
Момент по-късно глас проехтя през стълбището.
- КОЙ ПРИЗОВАВА ВИСШ МАГЬОСНИК?
- Ъм, – каза Алек. – Аз съм. Имам предивд, Алек. Алек Лайтууд.
Имаше някаква тишина, сякаш и самото стълбище беше изненадано. След това имаше бръмчене и втората врата се отвори, пускайки го към стълбището. Той тръгна по нестабилните стълби към тъмнината, която миришеше на пица и пръст. Площадката на втория етаж беше осветена, вратата на далечния край отворена. Магнус Бейн се беше облегнал на входа.
В сравнение с първият път, когато Алек го бе видял, изглеждаше умерено нормално. Черната му коса все още стърчеше на иглички, изглеждаше сънен, лицето му, дори и котешките му очи – много млади. Носеше черна тениска с думите ЕДИН МИЛИОН ДОЛАРА изписана с пайети на гърдите му, и дънки, които стояха ниско на ханша му, достатъчно ниско, че Алек отмести поглед надолу към обувките си. Които бяха скучни.
- Александър Лайтууд – каза Магнус. Имаше много бегла следа от акцент, такава, че Алек не можеше да се захване за нея, мелодия към гласните му. – На какво дължа това удоволствие?
Алек погледна зад Магнус.
- Имаш ли... компания?
Магнус скръсти ръце, което беше добре за бицепсите му, и се облегна отстрани на вратата.
- Защо искаш да знаеш?
- Надявах се да си поговоря с теб.
- Хммм. – Очите на Магнус го оглеждаха от долу нагоре. Те наистина блестяха в тъмното като котешките. – Ами, добре тогава. – Той се извърна рязко и изчезна в апартамента. След като изумлението му премина, Алек го последва.
Складът изглеждаше различно без стотиците танцуващи тела. Беше... е, не обикновено, но от онзи тип помещения, в които някой наистина би могъл да живее. Както повечето скадове, това беше една голяма централна стая, разделена на „стаи”, чрез групиране на мебелите. Имаше квадратна колекция от фотьойли и масички от дясната страна, към която Магнус посочи на Алек.
Алек седна в златен фоитьойл с елегантни дървени завъртулки на ръкохвадките.
- Искаш ли чай? – запита Магнус. Той не стоеше на фотьойл, а се беше проснал на диван целият в пискюли, дългите му крака бяха изпънати пред него.
Алек кимна. Не се чувстваше способен да каже нищо. Нищо, което е интересно или умно. Джейс беше този, който винаги казваше интересни неща, умни. Той беше парабатай на Джейс и това беше всичката слава, от която имаше нужда или искаше: като да си тъмната звезда на нечия супернова. Но това беше място, на което с Джейс не можеше да отиде, нещо, с което Джейс не можеше да му помогне.
- Разбира се.
Внезапно дясната му ръка се затопли. Той погледна надолу и осъзна, че държеше хартиена чаша от Джо, „Изкуството на Кафето”. Ухаеше на чай. Той подскочи и едва успя да избегне да се полее.
- В името на Ангела...
- ОБОЖАВАМ тази реакция – каза Магнус. – Толкова е отживяла.
Алек го зяпаше.
- Открадна ли този чай?
Магнус игнорира въпроса.
- И така – продължи той. – Защо си тук?
Алек отпи глътка от откраднатия чай.
- Исках да ти благодаря, - каза той, когато си пое въздух. – За дети ми спаси живота.
Магнус се облегна назад на ръцете си. Тениската му се плъзна нагоре по плоския му стомах и този път Алек нямаше на къде другаде да погледне.
- Искал си да ми благодариш.
- Спаси ме – повтори Алек. – Но не бях на себе си и не ти благодарих. Знам, че не беше длъжен да го правиш. За това, благодаря ти.
Веждите на Магнус изчезнаха нагоре към косата му.
- Ти... за нищо?
Алек остави долу чая си.
- Може би трябва да си тръгвам.
Магнус се изправи.
- След като си дошъл чак до тук? Чак до Бруклин? Само за да ми благодариш? – Той се хилеше. – Сега, това би било ненужно усилие. – Той посегна и постави ръка на бузата на Алек, палецът му галеше скулата му. Докосването му беше като огън, като упражнение събуждащо с искрички заспалото тяло. Алек стоеше замръзнал в изненада – изненадан от движението и изненадан от ефекта, който имаше върху него. Очите на Магнус се присвиха и той пусна ръката си.
- Хъх... – измъмри той на себе си.
- Какво? – Алек внезапно се почувства разтревожен, че може да е сгрешил нещо. – Какво има?
- Просто ти си... – Сянка премина покрай Магнус. С течна пъргавост магьосникът се изви настрани и вдигна малка сиво-бяла райрана котка от пода. Тя се изви в схватката му и погледна подозрително към Алек. – Не това, което очаквах.
- От Ловец на сенки?
- От един Лайтууд.
- Не знаех, че познава фамилията ми толкова добре.
- Познам фамилията ти от стотици години. – Очите на Магнус претърсваха лицето му.
- Виж, сестра ти, тя е Лайтууд. Ти...
- Тя каза, че си ме харесал.
- Какво?
- Изи. Сестра ми. Каза, че си ме харесал. По онзи начин харесал харесал.
- Поонзи начин харесал харесал? – Магнус зарови усмивката си в козината на котката. – Извинявай. На дванайсет ли сме сега? Не си спомням да съм казвал нещо на Изабел...
- Джейс каза също. – Алек беше безцеремонен. Това бе единственият начин, с който знаеше да действа. – Че си ме харесал. Че, когато той се е върнал тук си помислил, че съм аз и си бил разочарован, че е той. Тов аникога не се случва.
- Така ли? Ами, би трябвало да се случва.
Алек беше изумен.
- Не... Имам предвид Джейс. той е... Джейс.
- Той е проблеми – каза Магнус. – Но ти си напълно без хитрост. Което за Лайтууд е гатанка. Вие винаги сте били еднакъв тип хора. Но няма лъжа в лицето ти. Имам чувството, че всичко, което казваш е откровено.
Алек се наведе напред.
- Искаш ли да излезеш с мен?
Магнус премигна.
- Виждаш ли, това имах предвид. Прям.
Алек задъвка устната си и не каза нищо.
- Защо искаш да излезеш с мен? – запита Магнус. Той галеже главата на Председателят Мяу, дългите му пръсти прегъваха ушите на котката. – Не, че не съм страшно привлекателен, но начинът, по-който попита, изглеждаше сякаш имаш някакъв вид прищявка...
- Просто искам – каза Алек. – И си мислех, че ме харесваш и ще кажеш да и може да опитам... Имам предвид, ние да опитаме... – Той отпусна лицето си в ръцете. – Може би това е грешка.
Гласът на Магнус беше нежен.
- Някой знае ли, че си гей?
Главата на Алек се стрелна нагоре, откри, че дишането му беше затруднено, сякаш бе избягал състезание. Но какво можеше да направи, да отрече? След като беше дошъл тук точно с обратната цел.
- Клеъри – каза дрезгаво. – Което е... Беше грешка. И Изи, но тя никога няма да каже нищо.
- Без родителите ти? Без Джейс?
Алек си помисли за Джейс да знае и отблъсна мисълта бързо и грубо.
- Не. Не и не искам да знаят, особено Джейс.
- Мисля, че можеш да му кажеш. – Магнус погали Предстедателят Мяу под брадичката. – Той се разпадна на парчета като пъзел, когато си мислеше, че ще умреш. Пука му...
- Предпочитам, да не знае. – Алек все още дишаше забързано. Потърка колената на дънките си с юмруци. – Никога не съм имал среща – каза на нисък глас. – Никога не съм целувал никой. Никога. Изи каза, че си ме харесал и си помислих...
- Не съм бездушен. Но ти харесваш ли ме? Защото тая работа да си гей не означава, че можеш да се хвърляш върху всеки мъж и всичко ще бъде наред, само защото той не е момиче. Има хора, които харесваш, и които не.
Алек си спомни за спалнята си в Института, са това как бълнуваше от болката и отровата, когато Магнус пристигна. Той едва го беше познал. Горе-долу си спомняше, че е викал за родителите си, за Джейс, за Изи, но гласът му излизаше само като шепод. ПОмнеше ръцете на Магнус върху него, пръстите му студени и нежни. Помнеше как се беше вкопчил силно в китката на Магнус в продължение на часове, дори след като болката си беше заминала и знаеше, че ще е добре. Помнеше да гледа лицето на Магнус в светлината на изгряващото слънце, златото от изгрева блестеше в златно в очите му, и си мислеше колко странно красив е той, с котешкия му поглед и грация.
- Да – каза Алек. – Харесвам те.
Той срещна категорично погледа на Магнус.Магьосникът го гледаше със смесица от любопидство, привързаност и озадаченост.
- Толкова е странно – каза магнус. – Генетика. Очите ти, този цвят... – Той спря и поклати глава.
- Хората Лайтууд, които си познавал са нямали сини очи.
- Зеленооки чудовища – каза Магнус и се ухили. Той остави Председатеял Мяу на пода, котката се премести към Алек и се затърка в крака му. – Председателят те харесва.
- Това хубаво ли е?
- Никога не излизам с някой, който котката ми нехаресва – каза лесно Магнус и се изправи. – И така, нека кажем петък вечерта?
Огромно облкчение заля Алек.
- Наистина? Искаш да излезеш с мен?
Магнус поклати глава.
- Трябва да спреш да си играеш на недостъпен, Александър.Прави нещата трудни. – Ухили се. Имаше усмивка като на Джейс, не че си приличаха, но имаха онази усмивка, която озарява цялото лице. – Хайде, ще те изпратя.
Алек отпраши след Магнус към входната врата, чувствайки сякаш тежест се беше вдигнала от раменете му, за която дори не знаеше, че носи. Разбира се трябваше да измисли някакво извинение за излизането му в петък вечерта, нещо, в което Джейс нямаше да иска да участва, нещо, което трябваше да направи сам. Или можеше да се престори на болен и да се измъкне. Той беше толкова загубен в мислите си, че почти се блъсна във входната врата, на която Магнус се беше облегнал, гледайки го през очи толкова присвити като полумесец.
- Какво има? – попита Алек.
- Никога не си целувал никой? – каза Магнус. – Никой изобщо?
- Не – каза Алек, надявайки се, че това не го прави негоден за срещи. – Не и истинска целувка...
- Ела тук. – Магнус го хвана за лактите и го придърпа близко. За момент Алек беше тотално дезориентиран от чувството да е толкова близо до някой друг, човек, с който искаше да е близък от толкова дълго време. Магнус беше висок и слаб, но не кльощав. тялото му беше твърдо, ръцете леко мускулести, но силни. Беше инч и нещо по-висок от Алек, което много рядко се случваше и си пасваха идеално. Пръстите на Магнус бяха под брадичката му, повдигайки лицето му нагоре и тогава те се целуваха. Алек чу леко ахване да излиза от гърлото му и устните им се бяха притиснали заедно с умерен натиск.
Магнус, помисли си замаяно Алек, наистина знае какво прави. Устните му бяха меки и разтвори тези на Алек изкусно, изучавайки устата му. Симфония от устни, зъби, език, всяко движение събуждаше нерв, за който Алек никога не знаеше, че има. Той намери кръста на Магнус с пръстите си, докосвайки линията гола кожа, която се опитваше да отбягва да гледа преди, и плъзна ръцете си под тениската на Магнус.
Магнус трепна изненадан, след това се отпусна, дланите му се движеха надолу по ръцете на Алек, към гърдите му, кръста му, намирайки токата на колана на Алек и го използва да го дръпна още по-близко.
Устата му напусна тази на Алек и той почувства горещия натиск на устните му върху шията си, където кожата беше толкова чувствителна, че изглежда беше директно свързана с костите в краката му, които бяха на път да се предадат. Точно преди да се плъзне на пода Магнус го пусна. Очите му блестяха, както и устата му.
- Сега вече си бил целуван – каза той, посягайки зад себе си и отваряйки вратата. – Ще се видим петък?
Алек прочисти гърлото си. Чувстваше се замаян, но също и жив – кръв биеше във вените му като трафик в пиков час, всичко изглеждаше почти твърде светло оцветено. Когато престъпи през вратата се обърна и погледна към Магнус, който го наблюдаваше слисан. Той се пресегна напред, хвана предната част на тениската на Магнус и издърпа магьосника към себе си. Магнус се запрепъва към него и Алек го целуна, твърдо, объркано и непрактикувано, но с всичко, което имаше. Придърпа Магнус към себе си, собствената му ръка между тях и почувства сърцето на магнус да се запъва срещу гърдите му.
Прекъсна целувката и се отдръпна назад.
- Петък – каза той и остави Магнус. Отстъпа назад и надолу към площадката, Магнус гледаше след него.
Магьосникът скръсти ръце върху тениската си – намачкана там, където Алек я беше хванал – и поклати глава, хилейки се.
- Лайтууд – каза той. – Винаги трябва да имат последната дума.
Затвори вратата зад себе си и Алек забяга надолу по стълбите, взимайки ги по две едновременно, кръвта му все още пееше в ушите му като музика.

Специално: Първата целувка на Алек и Магнус! 3531842074

ОМГ,ОМГ!

Определено това ще е следващата поредица която ще почна

Специално: Първата целувка на Алек и Магнус! 3531842074

Ама това го няма във порецицата! Или някоя книга!
Това си просто бонусче обаче е наистина е сладко!

Нищо,нищо!Аз пак ще я чета

Специално: Първата целувка на Алек и Магнус! 3531842074

ти ли си го писала

Не е тя.Взето е от български сайт на поредицата.Поне така пише горе.Над текста.

От официалния блъгарски сайта на поредицатаq, те са във онсновни приятели може да го посетите сайта даже ви прапоръчвам да го посетите. Не съм го писала аз! Но винаги мога да напиша нeщо такова! :D Но ме мързи :P

Специално: Първата целувка на Алек и Магнус! 2449791784

Мързел <3 в твойто ще съм двойно по-влюбена

Специално: Първата целувка на Алек и Магнус! 363822480

» Секс, целувка, прегърдка, бира или шамар за прадишния?