Снимка* :
Име на героя* : Харпър Дейл Колинс
Прякор : Харпи,Харпър,Колинс
Личността която използвате за лик* : МАйкъл Тревино
Години* : 21/незнайно колко
Дата на раждане : ВТФ?
Зодия : Лъв
Вид* : Хибрид*върколак,вампир*
Дарба* : Бързина,оклумантика,убива с мисъл
Семейство : Мъртви
Талисман : кожена гривна
Допълнително :
Външен вид*:Най-секси момчето,идвам направо от мечтите ти.Черна коса,кафяви очи и перфектното мъжко тяло.С вид на 18-19 годишен,макар да съм много по-възрастен.
Характер* : Може да изглеждам тип лошо момче,но не съм.Е да винаги,когато изгубя контрол става бой или нещо по-лошо,но това е толкова рядко...добре де не ме гледайте така.Често избухвам,злобен съм и доста се възползвам от хората,съществата...Абе изобщо от околните.Обичам да заповядвам и да контролирам...Не мога да се оставя да ме водят.Обичам да съм лидер.Мразя дори някой да си помисли,че може да ме командва,е да всичко до тук ме прави пълен задник,но това го решавате вие..не аз.Всичко до тук е голяма истина,но пропуснах едно има ли момиче до мен,момиче ,което ценя и уважавам бих направил всичко тя и само ТЯ да е добре....Обичам ли,обичам истински и силно.
История* :Когато бях човек живеех в Хюстън,Тексас.Бях почти на седемнадесет,когато се присъединих към армията на Конфедерацията през 1861 година.Излъгах комисията по вербуване,че съм на двадесет .Бях достатъчно висок,за да ги заблудя.
Военната ми кариера беше кратка,многообещаваща.Хората винаги..са ме харесвали,вслушваха се в думите ми.Баща ми твърдеше,че притежавам харизма.Вече знам,че вероятно е било нещо повече.Но каквато и да е била причината,бързо ме повишаваха,задминавах по-възрастни и по-опитни мъже.Армията беше нова и бързаше да се организира,което също предоставяше възможности за напредване.При първата битка за Галвестън-е всъщност тя бе по-скоро престрелка,вече бях най-младият майор в Тексас,при това с фалшивата си възраст.
Когато корабите с тежки оръдия на Съюза достигнаха пристанището,ме поставиха начело на операцията по евакуирането на жените и децата от града.Отне ми цял ден,за да ги организирам,а после потеглих с първата колония цивилни,за да ги преведа към Хюстън.Помня тази нощ съвсем ясно.
Стигнахме града след мрак.Останах едва колкото да се обедя,че цялата група е безопасно настанена.След това се метнах на отпочинал кон и се отправих обратно към Галвестън.Нямаше време за почивк.
На около километър-два от града настигнах три жени,които се придвижваха пешком.Реших,че са изостанали от колоната и побързах да сляза от коня,за да м помогна.Но,когато видях лицата им на бледата светлина на луната,направо онемях от смайване.Несъмнено бяха най-красивите жени,който бях виждал в живота си.
Имаха такава бледа кожа,помня колко се възхитих.Дори малкото чернокосо момиче чиито черти определено бяха мексикански,бе като порцеланово на лунната светлина.И трите изглеждаха достатъчно млади,за да бъдат наречени момичета.Веднага разбрах,че не са изостанали от нашата колона.Щях да ги запомня,ако ги бях видял.
"Той онемя"-каза най-високото момиче с прекрасен нежен глас-като камбанка.Имаше руса коса,а кожата й беше снежнобяла.
Другата беше още по-руса,а кожата и точно толкова бледа.Лицето й бе като на ангел.Тя се наклони към мен с притворени очи и вдиша дълбоко.
"Ммм,прекрасно"-въздъхна тя.
Малката,дребна брюнетка,постави върху ръката й и бързо заговори.Гласът й бе твърд нежен и мелодичен,за да звучи остро,но като че ли й се искаше да прозвучи така
"Съсредоточи се Нети"-каза й тя.
Винаи съм усещал взаймоотношенията между хората и веднага ми стана ясно,че тъмнокосата девойка някак отговаряше за останалите.Ако бяха военни,бих казал,че заема по-висок пост.
"Изглежда подходящ-млад,силен,офицер..."-брюнетката замълча и аз безуспешно се опитах да проговоря ."А има и още нещо...долавяте ли го?"-попита тя другите две."Той е..неустойм""
,,О,да!"-съгласи се Нети и отново се наклони към мен.
,,Търпение,този искам да го задърба"-предупреди я брюнетката.
Нети се намръщи,като че ли се подразни.
,,Тогава най-добре ти го направи Мария,шом смяташ,че е важен.Аз в повечето случай ги убивам"-обади се отново по-високата блондинка.
,,Да,аз ще го направя,този найстина ми допада-съгласи се Мария.-Би ли отвела Нети?Не искам да се налага да си пазя гърба,докато се опитвам да се съсредоточа."
Косата на тила ми бе настръхнала,макар да не разбирах нищо от това,което говореха тези прекрасни създания.Инстинктът ми подсказваше,че съм в опасност,че ангелът не се беше пошегувал,когато спомена за убиване,но разумът ми надделя над инстинкта.Бяха ме възпитавали не да се страхувам от жените,а да ги защитавам.
,,Да вървим на ло"-съгласи се Нети и хвана ръката на високото момиче.Извъртяхаха се-бяха толкова грациозни!-и хукнаха към града.Имах чувството,че направо политат,бяха толкова бързи,че белите им рокли се издуха зад тях като крила.Примигнах изумено и вече бяха изчезнали.
Обърнах се към Мария,която ме наблюдаваше любоппитно.
Никога в живота си не съм бил суеверен.До тази секунда никога не бях вярвал в призраци или подобни неща.Но внезапно вече не бях толкова сигурен.
,,Как се казваш,вонйиче"-попита ме тя
,,Майор Харпър Дейл,госпожо"-заекнах,неспособен да съм нелюбезен към жена,пък биля тя и призрак.
,,Найстина се надявам да оцелееш Харпър.Имам хубаво предчувствие за теб:-каза тя с нежният си глас.После направи крачка към мен и наклони глава,сякаш се канеше да ме целуне.Замръзнах на място,макар инстинктите ми да крещяха да бягам....
Няколко дни по-късно бях въведен в новият си живот.Имената им бяха Мария,Нети и Люси...те бяха като мен хибриди....Мария си правеше малка армнмиа...за да си отмъсти...ее нататък няма смисъл да се продължава.Всички в нейната малка армия бяхме мъже,ревнувах и ги убивах повечето.Тя се възползваше от силите им на новородени,след което ме караше да ги убивам....Нети и Люси не бяха съгласни с нейните действия и пожелаха да си тръгнат...и техният край настъпи...Не след дълго този живот ми омръзна.Чувствах се чудовище...изрод.Една вечер избягах и не погледнах никога назад....Просто продължих да бягам...След толкова години живот с Мария,бях загубил човечността си...Нещата в света бяха нови.А аз още не бях свикнал...Е не е лесно да си войн.Непрестаното ми бягане ме доведе до тук,а дали ще се задържа е...кой знае..